От снега по - бели са цветчетата
по изумрудени треви набучени.
Нежно ме прегръщаш ти за раменете
от дългогодишната Любов научена.
Жалко, че листенцата са краткотрайни -
утре ще се свият, ще изсъхнат.
И няма да разкажат за любовните ни тайни
и за устните ни - от целувките изпръхнали.
*
* *
По стъклото пролетният дъжд
като ручейчета светли бяга.
Моите чувства хукват изведнъж -
жадно пак към теб ръце протягам.
Като малките листенца от бадема
на паркета ни пред теб ще легна.
Нека ни завиждат на тандема...
Пердето спуснах, никой да не гледа...
11. 04. 2012 г.
593 Б. Алекс.
Пролетни импресии
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119041407850
Свидетельство о публикации №119041407850
Рецензии