Ти ми позвъни

Ти ми позвъни днес рано:
- Петьо, аз съм...Още спиш?
- Стар съм вече. Как да стана?
Жена ми ми пече сладкиш...


Ти разказа за кафето -
пиеш го сама и ти горчи.
За облачността в небето.
За протуберансните лъчи.

За децата ме разпита
 и за плановЕте ми напред.
Жена ми ми омеси пита
 и ме покани за обед...

За плановете им узнах на НАТО.
За бившия ти мъж - козел.
Кой ще се развежда лятос.
Чий любовник е по - смел.

За съседката отгоре -
денем как скрепи кревата.
За успеха илюзорен
 във конкурса за децата.

Ти разказа ми отново
 кой след работата пил.
Кой яде месо сурово.
Защо лукът е вече гнил.

За колежката противна
 със номерата й безкрайни.
Слушам също ням наивник
 съкровените ти тайни.

Всичките жени обичам
 и приятелките също.
Ти, обаче, си гърлИчева -
твоите думи не привършват.

Просто ми наду главата
 днес със своята риторика.
Да си легна на кревата.
Да забравя тези истории.

Добре, че някога за теб
 без Любов не се ожених.
Нямаше да хапна хлеб
 аз от твоето бръщолевене.

02. 04. 2012 г.
575 Б. Алекс.
Петр Пенчев