Ти се плисна в моите вени
като адриналин пред катастрофа.
Пръсна се като лавина в мене -
във въздуха остана само грохота.
Като салютен залп и също гръм небесен
разтърси на душата ми основите.
Разля се по кръвта като народна песен,
със стара приказка пред сън ме успокойваш.
Лежиш в сърцето ми - пехотна мина,
готова чувствата ми да взривиш.
Неизлечимо болен съм от теб - ангина,
която и с антибиотици не ще спасиш.
29. 03. 2012 г.
569 Б. Алекс
Петр Пенчев
Диагноз
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119041306427
Свидетельство о публикации №119041306427
Рецензии