Не ме отпускай! Даже вече да е време...
Имам да довършвам още много тук.
Кракът ми здраво легнал е на стремето.
Градината напролет чака моя труд.
Не ме отпускай! Погледът ми мироточи
от вглеждане във бъдещите дни.
Не искам да оставям многоточия
в гердана дълъг от семейни бисери.
Не ме отпускай! Раздяли не обичаме.
Вихрушките ме грееха при твоите отсъствия.
Помниш ли под преспата кога се вричахме
и вятърът студен от път когато връщахме?
Не ме отпускай! Топли са ръцете,
които жаждят още твоите прегръдки.
Очите ти ме мамят като цвете
от топлия ми дъх, което нежно тръпне.
Не ме отпускай! Зная всички твои тайни.
Със обич гледам на разголените твои сенки.
Не ме отпускай! Срещнахме се неслучайно...
Едва ли ще се срещнем във света ни паралелен...
27. 03. 2012 г.
565 Б. Алекс.
Петр Пенчев
Не ме отпускай
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119041305996
Свидетельство о публикации №119041305996
Рецензии