Всяка есен под стария орех
се събира родът родословен.
Не можем да се наговорим -
всеки е пълен със спомени.
Всеки говори за детството:
кой как доил е козата.
И как ни остави в наследство
дядо ни - добротата си.
Всеки си спомня асмата
и сладкото вино от нея,
как ни заварва зората
прегърнати песни да пеем.
Всеки си спомня хармана
и двата вола с диканята.
Топлите питки на мама
със сирене - вкъщи захванато*.
Всеки си спомня седянките
с музика от чекръците.
Лъжици дървени в гаванките
и речи на хвалипръцковци.
Всяка есен под стария орех
се събира родът родословен.
Дай Бог, пак да го сторим
и да умра с очите отворени...
------------------------------------
*захванато(диал.)=заквасено
06. 03. 2012 г.
529 Б. Алекс.
Петр Пенчев
Старият орех
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119041208080
Свидетельство о публикации №119041208080
Рецензии