За младостта не ми е жал -
натрупах спомени за мемоари.
Повече не бих желал -
не са пари, да трупам авоари.
Наивно вярвах, че една Любов
е дадена веднъж и вечно.
Не знаех като философ,
че може друг да се изпречи.
Мислех,- ако си любим,
че ти си първи и последен,-
единственият херувим,
който пее химн победен.
Тръпнех от едно докосване,
от аромата ръжен на косите.
Една целувка и като спиртосан
можех да прегръщам и петите й.
Лъжец съм, значи, все жалея,
че бързо ми отмина младостта.
Щом още плача, още пея
по неизживяното във Любовта.
19.02.2012 г.
499 Б. Алекс.
Петр Пенчев
Младостта
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119041206673
Свидетельство о публикации №119041206673
Рецензии