Зимната тъга
за преживяните от нас години,
отчета на съдбата - контрольор
за чувствата,запивани с червено вино.
Нежни облаци като прозрачни птици
над нас летяха във щастливите ни дни.
От колелото на съдбата откъртваха се спици,
но радостта ни - ни една не дръзна да смути.
Зимната тъга е във печалното сребро
и във бръчките, с които сме закичени.
На съдбата си благодаря за малкото добро
което ми остави,да повтарям все:"Обичам те!"
09.12.2011 г.
Б. Алекс.
Петр Пенчев
Свидетельство о публикации №119040605015