Твоите докосвания раждат във кръвта ми ехо.
Гласът ти-на крехките ми вени по стените лепне.
На раменете ми порастват пухкави крила и леко
се сливам с облаците снежни на небето...
Целувката ти като бриз по устните ми се разтапя.
Прозрачна музика от дупките на космоса се лее.
Снежинки,също бели листчета от рози капят...
...Колко дълго с теб,щастливи ще живеем?!...
01.12.2011 г.
Б. Алекс.
Петр Пенчев
Колко дълго с теб
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119040506450
Свидетельство о публикации №119040506450
Рецензии