Залез

По слънчевите нишки на умиращия залез
 като по въже във цирка спускат се снежинки.
Под хладния камшик на вятъра-скиталец
 върху нивята лягат също бели челядинки.

В душата като бяла котка спи надеждата
 и вижда плодородие през идната година.
Червения фенер на слънцето и мене ме повежда
 към къщи.И аз след трудния си ден да поотпочина.

24.11.2011 г.
Б. Алекс.
Петр Пенчев


Рецензии