Спят дърветата като войници прави,-
под кората чувам как тече смола по навик.
При пълнолунието са облечени в сребро,
а между клоните им капе вълшебство.
МОстове за облаците са дъгите им зелени.
Викам те по тях да минеш ти със мене.
Сред ароматите на мащерка и жълт кантарион
ще се наведат душите ни в поклон.
22.10.2011 г.
Б. Алекс.
Петр Пенчев
Гора
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119033109211
Свидетельство о публикации №119033109211
Рецензии