Запозна ни дъждовно-прогизнала есен.
Оловно небе от тежест докосва земята.
Птици заключват в дискове своите песни.
Листата - от вятъра пъстро подгонено ято.
Загърбихме всичките капки дъждовни.
В термометъра до нулата падна живака.
Гората остана само със гъби отровни.
Студеното слънце за топло заплака.
В тази мъгливо-есенна разпуснатост
аз те отведох в моята малка квартира
и целунах твоите измръзнали устни.
Като извор Любовта ни... за извира...
29.09.2011 г.
Б. Алекс.
Петр Пенчев
Като извор любовта ни бликна
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119033006471
Свидетельство о публикации №119033006471
Рецензии