Не желана среща

Със тъга е напоена
 днес градинската алея.
Влага във листата стене
 и Душата ми със нея.

Под краката гледам строго.
Но ме няма...Аз съм там -
дето пътят ми напомня
 как те срещнах тук засмян.

Виждам аз това начало,
дето в мене се завръща.
Беше някога.А днес те няма
 във щастливата ми къща.

И не искам днес да чувам
 за пропуснати надежди.
Знам,че времето лекува
 заблужденията прежни.

И не вярвам дето виждам,-
ти към мен се приближаваш.
Ти си,ти си. Близко,близко...
Спираш се.Пред мен заставаш.

Що да кажа? Колко сложно
 е устата да отворя.
Невъзможно е възможно
 въобще да проговоря.

Само миг.И тръгна разтревожена.
А главата ми е блато с мисли.
 "-Позвъни, когато можеш..."
Не, не мога...И не искам...

13.07.2011 г.
Б. Алекс.
Петр Пенчев


Рецензии