На Ирина
Същата музика. В същата стая.
Също минутите бързо пълзят.
Само сълзите ги няма. Не зная,-
те ли изкъпаха моята плът.
Моята плът, която пак някога
нежно обгръщаше твоето тяло.
Твоето тяло, което през лятото
за нашата страстна любов е узряло.
В шумоленето на дъха ти е скрит
печалният тон на старата музика.
И само смехът в нашите души
напомня, че още сме тези щастливи съпрузи.
09.07.2011 г.
Б. Алекс.
Петр Пенчев
Щастливи съпрузи
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119032306410
Свидетельство о публикации №119032306410
Рецензии