Усмихни се, щом дъждът с насмешка
по стъклото забарабАни с юмручета
и вятър се опитва да разрЕши
плитките на спящите ни внучета.
Усмихни се,когато сърцето замира
само при мисълта за самотност.
Пръстите ти ще се наелектризират
щом до кожата ми едва се докоснат.
Усмихни се,щом заплачат звездите
късна вечер над нашата къща
и оставят по небето бразди
от ревност, че те прегръщам.
20.06.2011 г.
Б. Алекс.
Петр Пенчев
Усмихни се
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119032007268
Свидетельство о публикации №119032007268
Рецензии