Но днес ми липсва твоето Здравей

Не знаех, че след време  ще ми липсваш.
Че няма да те има в моето сега.
Не знаех, че за теб ще пиша тук- на листа,
а въздухът ще  е заразен с тъга.
Танц тъжен, ще изпълни дъжд по керемидите,
а после  слънце ще огрее  изоставената къща.
Котки и  котаци жално ще мяучат  край комините…
А пък животът уж ще  е все същия…
Гъсениците  се превръщат в пеперуди.
Във перли – песъчинки незначителни,
Небето в тропиците пак е изумрудено,
а залезите споделени -  възхитителни.
Влюбените се целуват непринудено,
в парка и в  тролея,
а други – разстояние, които ги дели
честичко  поглеждат към дисплея.
Моряшките жени с надежда,
очакват кораба на някой кей,
а слънцето отново дипли  златна прежда…
Да, всичко си  е същото,
но днес ми липсва твоето  „Здравей…“


Рецензии