Колко версти изходих из тебе, Русия?
Как да сметна над тебе какво прелетях?
Бях посрещан в красива молдавска носия.
Звучни песни с аксакали грузински изпях.
В икони рубльовски като във огледало
откривах и моИте стари славянски черти.
Веднъж узбекската степ дори ми е пяла
нещо нежно под едри пустинни звезди.
От белите нощи в тайгата на Коми
светлина се засели в моИте черни коси.
Сред гробища шумни пред гробове скромни
поетите руски наново внезапно открих.
От приказки сладки и умни и аз поумнявах.
От волни сибирски простори - пих свобода.
От чувства открити - тревисто мек ставах.
Уралският вятър разнасяше моята тъга.
През сърцето тракийско любовта преминава
към Русия - космическа, земна и вечна,-
Не, сгреших тя в сърцето дълбоко остава!
И не вытащить этой занозы сердечной...
Публикувано на 29.04.2011 @ 22:54:06
Петр Пенчев
Признателност
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119031407612
Свидетельство о публикации №119031407612
Рецензии