Зрялост

Салюти! Встъпвам днес във зрелост.
Как весел съм и трезв за тържества...
Деца, другари и приятели по дело,
гответе си приветствени слова!

Тъй точно го измери Алигиери:
 "На попрището жизнено в средата..."
А вий, кажете без излишен вятър
 четиридесет точно где да ги намерим?

Чрез своя код за бързо дешифриране
 на хаоса: живот, любов, умиране,-
аз диря миг на ненадейно щастие
 пред честния олтар да дам причастие:

защото знам, не трябва да повторя
 възторга на наивен малчуган-
което жребият за мен не стори,-
съм длъжен утре да спечеля сам!

Шестдесет сърдечни удара в минута
 безсънната количка на живота бутат
 към релсите на утрешния ден.

Не вярвайте, че късно съм роден!

Не съм безплоден дънер кух сред нива
 във мен да свирят ветровете фуга дива
 за сто цигулки (като оркестъра на Мантовани)
Безкрайно жив съм. Лекувам бързо всички рани.

Загърбвам мисли подозрителни и черни,
целувам често нежни устни верни,
пък ми не липсват и горчивите сълзи.
Изкуството на вярата във мен гори.

Под тихото крило на своите вежди
 складирам мъдрости, дела, надежди.
И термос със душевност топла крия
 през зимите от него жадно вий да пиете!


24.01.1982 г.
София
Петр Пенчев