Дълго помним

Отново времето през пръстите изтича...
Дочу ми се:"Как много още те обичам!"
Да, времето не може да се върне,
но искам пак така да те прегърна

както някога под пролетния ромон
в Москва - във мегаполиса огромен,
където бяхме млади и бездомни...
Хубавото е, че много дълго помним!

Публикувано на 23.04.2011 @ 22:59:49
Петр Пенчев


Рецензии