Бавно, бавно се прокрадва светлина.
Оживяват в сумрак земни очертания.
Възниква чувство за греховната вина,-
това е миг неповторим за покаяние.
Душата над света се възвисява,-
чувствам даже - почва да боли.
Не, не искам да се оправдавам...
Възкръсналият диск ме пощади.
Публикувано на 21.04.2011 @ 10:33:56
Петр Пенчев
След слънчевото затъмнение
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119031308618
Свидетельство о публикации №119031308618
Рецензии