Смокинови листа

Ти се срамуваш, така ли?"-
Усетих,и кожата метнах отгоре.
Смокинови листи доставих
 и лепнах ги с жеста фриволен.

Бушуваха пясъчни бури.
Едва не отнасят дървото.
Ехидна змия се изсули,-
застана във поза на лотос:

Ябълка вкусна показа,-
почти ще е грях да откажеш!
 "Хапни я!"-змията усмихната каза.
Аз чаках,какво ли ще кажеш?!

Ти я предложи небрежно...
Аз щастие вкусих безбрежно!
Ти смъкна смокинови листи.
 ...Небето над нас се избистри.

Очи отворихме лъчисти.
А там,вместо звезди- мъниста.

17.03.2011 г.
Петр Пенчев


Рецензии