Първа среща със смъртта

На децата ми Мария и Петър

 Поле, баири, планина. И зад гората
 уморено-гладни,черни гарвани летят.
На асфалта, под шума на колелата
 песъчинки мокри още непробудно спят.

А пък аз, унесен в песента на вятъра
 следя на пътя кален полосата сива.
Гумите,почти без помощта на авиатора,
върху оста си километрите навиват.

Децата ми,окъпани в предчувствие за резида
 негласно песните на птичките подхващат.
На глутница бездомни псета тип "борзай"
въздушните целувчици през смях изпращат.

Пред нас - ливада,хълм, върхът на планината.
И облаци, готови със градушка да заплачат.
Моторът с хрупкав рев захапва стръмнината.
Сърна подплашена,от редки храстички изскача.

И тука, неочаквано, пред погледа - завой.
Отсреща друг шофьор в несвяст препуска.
Колата чувства рязко пътя си не свой...
Канавката отстъпва...В бездната ни пуска.



Публикувано на 16.04.2011 @ 12:20:00
Болгария
Петр Пенчев