Пресмятах точно километри
по набелязани маршрути.
Следях за скорости, обекти
и за музеи прословути.
Държах внимателно и строго
какво да взема във багажа.
И тайно молех се на Бога
колата ми да не откаже.
Отчитах где да пренощувам.
Какво да посетя и видя.
Кой храм все още съществува.
Кой родственик да не обидя.
Кръстосах паркове и зали.
Огледах скулптури,картини.
По върховете прах оставих
попит от бащини градини.
Днес във настроение прекрасно
над картите мечтая безобиден.
Но вече ми е твърде ясно,-
повече няма къде да отида...
Публикувано на 07.04.2011 @ 11:48
Б.Алекс.
Петр Пенчев
Пътник
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119030506943
Свидетельство о публикации №119030506943
Рецензии