Обичам лятото да ходя чисто бос.
Да чувствам гъдела на острата трева.
Петите в трънчета.И дъх на магданоз
умива глезените в росна синева.
Плътта ми гола диша гАбъров озон,
освободена даже от кенарената риза.
Загърнат само с акварелен небосклон,-
умората си на дърветата харизвам.
Уплетен от копринените нишки на съня
и замаян от безкрайно лъкатУшене,-
аз чувам под възглавницата на мъха
пътечката как скърца като дЮшеме...
05.04.2011 г.
Б.Алекс.
Петр Пенчев
Копринените нишки на съня
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119030505779
Свидетельство о публикации №119030505779
Рецензии