Над моя хълм отново прогърмя.
Мълния изпразни свойта сила.
Гората за секунди потъмня,-
вятър с мокро палто я покрива.
В извора като във майчини очи
се спусна облак, пълен с мъка.
И ябълката цъфнала мълчи
в предчувствие на влажната прегръдка.
По пръстта камшичат едри капки.
С мирис ме упойва сламената купа.
Вода, закичена с въздушните си шапки
тревите с нежност бърза да затрупа.
03.03.2011 г.
Б.Алекс.
Петр Пенчев
Вода с въздушни шапки
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119030405251
Свидетельство о публикации №119030405251
Рецензии