На открито днес
е повече от минус шестдесет.
Влагата се е свряла
в някое кюше
на най-отдалечената
оттук държава.
НАНАдребното небесно сито
е пресяло пълните шиници
с брашното бяло-пудра снежна,
и кат одеяло нежно
е покрило всички пътища,
дори пътеките.
Бавно пристъпвам по мекото.
Зимни парадокси-
виждат се само посоките.
Оглеждам се...Жестоко е:
Птиците,
ако решат да литнат-
ще се счупят като стъклени
преди даже да чирикнат.
И умират кротко,-
за радост
на останалите все още живи
сибирски кучета и котки.
Не мога да им замеся хляб,
защото слюнката ми
замръзва още в устата
като в хладилен долап.
Лизна ли дланта си-
езикът ми ще залепне за нея
и завинаги ще онемея.
А кому съм нужен ням
и замръзнал тук сам...
в монголската степ...
Дори и на теб!?
29.03.2011 г.
Б.Алекс.
Петър Пенчев
В Монголската степ
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119030303796
Свидетельство о публикации №119030303796
Рецензии