Утробно-плачещ сняг

Дванайсет пъти вече посетих
 бялата тайга във пазвите на Коми.
И в душата си завинаги забих
 на северния сняг най-нежните пирони.
Аз, южянина, снегът особено обичам.
Детския ми спомен свързан е с шейна.
Но едва ли като тукашните жители
 бих го кръстил с две дузини имена.

Пресният е млад, и свежосин, и ъгловат.
Зрелият- пиян и бръснещ, и утробно-плачещ.
Старият- от белобрадо-зъл до силно бесноват.
Или изпран, та чака на простор да го закАчаш.

Но няма да изтръгне моят спомен
 това наименование - утробен.

Колко много трябва да носи човека
 естественост нежна във своята кръв,-
на земята студена,- най-топлата дреха
 да свърже по име със пъпната връв!

04.04.2011 г.
Сиктивкар, Коми
Петр Пенчев


Рецензии