Неоновите стълби на дъжда

Светна...Гръм...
Свети Илия
 раздруса своята каруца
 по грапавия калдъръм
 и по павета.
Срещнаха се бесовете.
С погнуса
 люшна и камъните в нея.
Оттекна екота.
Разтърси и изръси
 на юрош всичко
 във траншея.
Гръмна батарея.
Рукна водопад
 от падащ камнепад.
Гръдна кашлица
 на стар дъртак.
Гръмотевици и мълнии.
Хвърли Господа
 неоновите стълби...
Да тръгна сам не мога.
Свети Илия,
помогни да стигна Бога...

28.03.2011 г.
Б.Алекс.
Петр Пенчев


Рецензии