Лъчите слънчеви разглаждат златистия варак
по кожата на мартенския сняг.
Но слънцето, като смъртта не мога във упОр
да гледам дълго. Кръвта на матадор
във мене се събужда при всяка среща
с небесния реактор-
незагаснала сърцевина бурляща
на цяла слънчева вселена,
която със лъчите си изглажда
сребристо- златния варак
по кожата на мартенския сняг.
Лъчите слънчеви
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119030204584
Свидетельство о публикации №119030204584
Рецензии