Винаги с музика на най-прекрасна ария,
с напевите на многозвучния молитвослов
възпявам като майка своята България
и й се признавам нежно във любов.
Връщам се при корените си, защото
капките небесни ми дъхтят на дъжд.
Вити баници се месят със брашното
смляно в речна мелница от свежожънатата ръж.
Тук снежинките миришат на кокичета.
Като мокра пръст е истинска земята.
В бабини носии звънко пеят ми момичета
за усойни лесове и знойно морско лято.
Тук растат и плодове на родословните дървета.
Танцуват буйно Дунавско хоро в екстаз.
Тук е даже гробището старо, гдето
при родителите си ще легна също аз.
Затова със музика на най-прекрасна ария,
с напевите на полифоничния молитвослов
възпявам като майка своята България
и й се признавам страстно във любов.
България
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119030204190
Свидетельство о публикации №119030204190
Рецензии