Напълват с щастие шепите

От твоите тайни съм омагьосан -

в себе си криеш недосегаема нежност.

Смутено с поглед щом те докосна -

стопявам във теб спотаената снежност.

 

От нервните пръсти настръхва ми кожата -

до горе напълват се с щастие шепите.

По звездни пътеки побягваме боси

и лунен прах по телата полепва.

31.01.2017 г.

3425 Б.Алекс.

Петър Пенчев


Рецензии