Паяжини на годините оплетоха лицето
и брадата ми отдавна побеля,
но усещам всеки път сърдечен трепет
с теб когато трябва за минута да се разделя.
Ти от мене си неотделима
както ръж във нива със синчец,
като снега от всяка люта зима,
като песента от летния щурец.
И днес на залеза във пламъка червен
душите и телата ни са свежи, за любов готови.
Романа ще допишем, още неозаглавен
и във младостта ще се завърнем с теб отново...
27.10.2016 г.
3297 Б.Алекс.
Петр Пенчев
Романа ще допишем
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119022607399
Свидетельство о публикации №119022607399
Рецензии