Мечтая наяве да ме сънуваш

Вятърът перчема на дърветата отвя,
фъртуна блус в олуците засвири.
Във мен кръвта отново закипя.
В душата ти мечтая да оставя своята диря.

Залезът като конячено фламбе гори.
В мислите си с тебе се целувам.
И също статуя на Микеланжеловия Давид
мечтая и наяве   ти да ме сънуваш...

Петр Пенчев
29.11.2013 г
 Из сборника с любовна лирика
"От първо лици", София, 2015 г.


Рецензии