Ти говори, говори

Ти говори, говори, говори...
Имам нужда от твоите думи.
И не се задавяй от сълзи.
Не съм достоен за това безумие.

По думите ще стигна до сърцето -
бездънен ручей на любов и чувства.
Място думите ти в мен заемат
и го изпълван със предчувствия.

Ти говори...Аз думите ти ще запиша,
следи дълбоки в мене да оставят.
Като че с твоите гърди аз дишам...
Думите ти никога не ще забравя...

29.11.2013 г.
Петр Пенчев


Рецензии