Септември ни поднася есента на цветните си длани.
Вятърът отвява топлината ти, оставена по моя гръб.
Но в мен живее още лятното желание
и като пчелите, чувствата, жужат...
Време е да ми налееш черното като нощта кафе.
Да скрием със пердетата луната.
Да гладят пръстите ми кожата ти като кадифе.
Само шепотът ни да прогонва тишината...
07.09.2015 г.
2831 Б.Алекс.
Петр Пенчев
Шепотът ни да прогони тишината
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119021507384
Свидетельство о публикации №119021507384
Рецензии