Приказка за любовта

Автор: Генка Богданова


Някъде, някога,  то било отдавна,
навярно преди векове,
живели в епоха, далечна и славна
добрите и зли богове.

От среща любовна, богиня чаровна,
богиня с  прекрасно лице,
родила детенце за дело съдбовно,
със лък и стрели във ръце.

То било крилато, дарено богато               
с божествен чар, с красота,
с къдрици от злато – на Олимп признато
за бог на страстта, любовта.

Улучвал  богини и  бедни  слугини
лъкът му със златни стрели.
Сърцата превръщал в дворци и руини
след сладки любовни игри.

В людете смъртни и  в божества безсмъртни,
запалвал той  страст, и любов.
Писали  стихове, и писма предсмъртни –
да люби бил всеки готов.

И тук на земята и там, в небесата,
царувала вред Любовта.
Разгаряла  пламъци буйни в сърцата,
дарявала  тя красота.

Единствен без  тръпка любовна живеел
сам малкият бог Купидон.
Безсмъртен бил той , но за нещо копнеел,
все сам на небесния  трон.

Веднъж от Венера получил задача,
девойка една да рани.
Той стрелял по нея,  неволно обаче,
прострелял и свойте гърди.

И станало чудо, той влюбил се лудо,
в прекрасната смъртна жена.
Разбрал, до тогава живял е в заблуда
и плащал прескъпа цена.

Разбрал, че без обич напразно живял е,
разбрал и  що значи „щастлив“,
когато най-после се влюбил в Психея -
тогава почувствал се жив.

За него  тогава изгряла дъгата,
и грейнали всички звезди,
разбрал и копнежа що раждал тъгата,
разбрал що е радост, мечти.

През изпитания и през страдания
опазили те любовта,
сега на небето пак греят в сияние –
звезда до красива звезда.