Манекенка

Манекенка
Влюбих се веднъж във манекенка -
очите й дълбоки като талвега на Дунав.
Излизаше ми всеки ден соленка
с подаръците за прилична сума...

Всяка вечер барове и ресторанти.
Курорти на море и зад граница.
Пръстенче, обсипано със диаманти,
заради снагата, гъвкава като лозница...

Но манекенката съвсем не беше проста -
омръзна й да язди все магаре.
Веднъж в Посолството видяла гост
от някакъв Архипелаг около Мадагаскар .

Няма на света случайни срещи,
особено при сблъсъка на разни раси.
Върху пясъците тялото си манекенката премести
и щастието си със мен завинаги задраска...

05.05.2015 г.
2669 Б.Алекс.
Петър Пенчев               


Рецензии