Всеки ден за мене ти си нова
както изгревите сменят цветовете си.
Нямам пръст в това. Не те струговам.
Не става дума тук за силуета ти.
А за това, че чувам птиците по ново-му
до тебе сутринта, когато се събуждам.
И всеки Божи ден намирам по подкова,
която украсява щастието ни съпружеско.
Не те ли виждам няколко минути
до смърт за теб ми домъчня-ва
и чакам всеки миг света ни да се срути.
Не мога стихове да съчинямам.
Постоянен повод си за вдъхновение.
И просто губя си по теб главата
от толкова прекрасни мигновения,
прекарани със теб във тъмнината.
24.12.2012 г.
988 Б. Алекс.
Петр Пенчев
с ТЕБ
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119020910858
Свидетельство о публикации №119020910858
Рецензии