Покрай мен летят врабци като куршуми -
крият се от падналия градус по кюшетата.
Вятърът измете цветовете от лазура
и всичко живо плъзна по деретата.
Гласът на времето се простуди и хърка.
Под снега дебел заспа зелена свободата.
В моите обятия и котаракът ми не мърка -
навярно във тъгата си сънува лятото.
11.12.2012 г.
951 Б. Алекс.
Пер Пенчев
Зимна тъга
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119020808401
Свидетельство о публикации №119020808401
Рецензии