Само аз ли обичам
без следи от ботуши, от очи непогледнат?
Само аз ли не смея пръв да нагазя
в тази бяла вълшебност? Само аз ли я пазя?
За да бъда уверен, че си някъде вкъщи,
че по своите стъпки аз при теб ще се връщам.
Че дори и да литнеш - ще оставиш следи
от Душата си лека. Като капки сълзи...
Само аз ли обичам този сняг недокоснат?
Под него дълго ще спим като неканени гости.
09.11.2012 г.
864 Б. Алекс.
Петр Пенчев
Свидетельство о публикации №119020507703