Скимти тревожно зимата във снежната фъртуна.
Иска да я приютя при мен да спи.
Но аз не мога да я взема. Как да я целуна,
когато във обятията крепки си ми ти.
Някога и теб те взех през зимата:
премръзнала, трепереща, самотна...
Прегърнати заспахме пред камината.
И надълго в скута ти се кротнах.
Отдавна вече слепоочията побеляха.
До звездите с тебе се протегнахме.
Спокойствие цари под наш`та стряха.
И щастие, което винаги ни е потребно.
07.11.2012 г.
855 Б. Алекс.
Петр Пенчев
Потребно
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119020507504
Свидетельство о публикации №119020507504
Рецензии