Щом мъката - прегърбена старица,-
ме вкарва в пещерата - самота,
противни са ми песните на птиците
и всичко, що ме връща към живота.
Иска ми се като морския планктон
да се зария някъде във пясъка,
да не слушам речите с апломб,
че всичките се къпем в щастие.
Няма щастие за всички -
заслужава се индивидуално.
Като в детската градина - за ръчички
със тебе здраво го държим отдавна...
06.11.2012 г.
853 Б. Алекс.
Петр Пенчев
Щастието
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119020504826
Свидетельство о публикации №119020504826
Рецензии