По нашата улица прашна
Шаро си гони опашката.
Ту я стигне, ту задмине,
ту в стобора се заклине,
ту от прах я недовижда.
Още повече й се обижда.
Но не може да я стигне,
че с езика да я лизне.
Опашката от бягане се умори-
поне да бяха я нахапали мухи...
Зари се във прахта и легна,
а кучето с ненавист я погледна.
27.10.2012 г.
822 Б. Алекс.
Петр Пенчев
Гонитба
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119020404414
Свидетельство о публикации №119020404414
Рецензии