Постоях два часа на опашката за пенсия
и се мушнах във прохладата на БИЛА,
можех да напазарувам и в махленския -
няма да купувам ни лимон със сол, нито текила.
Трябват ми сто грама сирене и черен хляб,
( агнешко не помня от рождение),
а с луканка съм закусвал като млад.
Сега са ни положили на самоизтребление.
Не мога вече да се облека красиво.
Мечтая да погледна как живеят младите на Запад.
Да преживея искам някак си щастливо
до пролетта, когато до насита ще преям със лапад...
21. 10. 2012 г.
805 Б. Алекс.
Петр Пенчев
Днес получих пенсия
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119020307173
Свидетельство о публикации №119020307173
Рецензии