Измий със сълзите си мойте очи, да прозрея.
Във плетена люлка от твойте коси ме люлей.
Целуни ме с устните - листа от орхидея.
И мислите ми тъжни отдай на злия суховей.
Аз със ласките си пак ще те омая.
Топлината си своя във теб ще прелея.
По най-съкровените твои места ще блуждая.
Защото без теб не мога и миг да живея.
19. 10. 2012 г.
800 Б. Алекс.
Петр Пенчев
Молба
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119020306916
Свидетельство о публикации №119020306916
Рецензии