Все по- далеч са прелетните птици.
Все по- близко зимните вихрушки.
Подскачат само пъстрите синици*-
похапват за десерт узрели мушмули.
Уплашени се скриват на ошмуления клон -
природата ги защищава в дом от тънка мрежа.
Така и в нашият съвместен Пантеон
с теб любовната си взаимност ще отбележим.
Пробиваме си път с вълшебният посох -
на чувствата си пазим здравият им корен.
Във името на светлата любов
завинаги към теб съм приговорен...
-----------------------------------------
*синица = синигер
29. 09. 2012 г.
742 Б. Алекс.
Приговорен
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119020106701
Свидетельство о публикации №119020106701
Рецензии