Димчо Дебелянов. Светлая вера

Светлая вера

Отживший мир уже не господин–
оковы прочь как проклятые годы,
тем зиждется поверх его руин
алтарь священной правды и свободы.

Сникает тьма– заря берёт своё,
вздымают горделивые знамёна
под небом сонным в полный окоём
без счёта и завета легионы.

В зеницах блещет алая заря
без тени страха, робости, смятенья:
свергая гнёт, дружны за рядом ряд
творяне мира нового растенья.

Они нашли к победе верный брод–
их берег там в багряной позолоте.
О вера в новь, тобою живёт народ,
тобой сердца крылатые на взлёте!

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Светла вяра

За старий свят настават сетни дни;
разкъсват се верига след верига–
и над самите му развалини
на правдата олтарът се въздига.

Отлита непрогледна тъмнина,
огрява слънце сънни небосклони.
И гордо вее свойте знамена
безбройна рат, безбройни легиони.

В очите утренни лъчи горят,
не ги смущава страх от тъмни срещи,
че пред сдружената им сила мрат
на гнет и мъка сенките зловещи. 

Намериха те търсения брод
и виждат бряг във пурпурна позлата...
О, светла вяра в новия живот,
как сгряваш и повдигаш ти сърцата!

Димчо Дебелянов


Рецензии