Локвата настръхна като кожата на патка.
Проливен дъжд изсипва своите кофи.
На мълниите слаломът е много кратък.
Градушката не ни замерва с грах, а със дребнички картофи.
Ти прилепна към дувара на градината.
Дъждът превърна роклята ти във прозрачна.
Обувките потънаха наполовината.
Даже въздухът започна да нагарча.
Моето сърце не на шега се развълнува
и аз те вдигнах на ръце като ковбой.
Колко сладко е под капки да целувам
топлите ти устни с привкус на порой...
28. 09. 2012 г.
738 Б. Алекс.
Петр Пенчев
Порой
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119013109369
Свидетельство о публикации №119013109369
Рецензии