Вятърът
и загасва на инстинктите любовни топлото.
На есента рефлексите печално бъркат мислите
и природата изпълват с мизантропия.
А сърцето се нуждае от блаженство:
не са обрани чепките със гроздето.
Не е готово то за пораженство -
от лятото е още под наркозата...
Тежко е със лятото да се прощаваш,
макар че спомените са зарити във душата.
Когато е дъждовно им се наслаждаваш
и пак се молиш да се сбъднат чудесата.
А вятърът нанизва червено-жълти листи
и тихо ни привиква за поредния си изпит.
22. 09. 2012 г.
723 Б. Алекс.
Петр Пенчев
Свидетельство о публикации №119013107982