Толкова години те обичам,
че хората ме питат, как те трая.
А аз им отговарям - с нея тичам
на щастието да му хванем края.
Толкова години си във мен,
че не може никой те изтръгна.
Душата ми е в доброволен плен -
без твоята за никъде не тръгва.
Луната е свидетел - ти си ми една
с тайнствен вкус във трепетното тяло.
Ухание от устните ти ще вплета,
когато пак се слеем във единно цяло.
13. 07. 2012 г.
702 София
Петр Пенчев
Луната е свидетел
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119013007953
Свидетельство о публикации №119013007953
Рецензии