Отдалеч ми се иска да викна,
че съм влюбен във теб до безумие,
че не мога без тебе да свикна -
щом заспя, в ръцете със тебе се будя.
Като танц нестинарски и боса
през нощта преминаваш през мене.
Ти, икона си, дето те нося
през горещите въглени тленни.
С глас на славей ми пееш приспивно
и с нечувани стъпки пристъпяш,
с устните сладки - любвеобилно
в топлата негА ти ме изкъпваш.
Ще отмине нещастното време
и пак ще се слеем в прегръдка.
И никой няма как да ни отнеме
неугасващата ни любовна тръпка.
12.07.2012 г.
701 София
Петр Пенчев
Раздяла
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119013007865
Свидетельство о публикации №119013007865
Рецензии